Календар


Доктор, доцент ТЕРЗИЙСКА

Лидия Асенова

Випускничка на филологическия факултет

(1963)

Родена е в гр. Самоков (България) в работническо семейство. Баща й е дърводелец, а майка й работи в тютюнева фабрика. През 1944 година по време на войната баща й загива в антифашистката борба. Майка й отглежда сама единственото останало живо дете, защото другите три, които се раждат преди нея – умират. След като завършва училище със златен медал, Л. Терзийска решава да учи в Киев, в Киевския университет, специалност украинска филология. По време на обучението й тя проявява интерес към всичко, защото то е ново, непознато, незнайно – нова страна, нов град, нов народ, нова култура, нови хора. И досега е благодарна на преподавателите от университета професорите А.Ищук, Н.Тоцка, В.Кудин, Г.Сидоренко, П.Кононенко и на още много други, а също така на научния сътрудник от Института за литература проф.Г.Вервес, ст.н. сътрудник О.Шпильова, проф.П.Федченко и на други за знанията, които й помагат за формирането й като специалист.

Веднага след завършването университета Л. Терзийска се завръща в родината си, където започва работа в Софийския университет. Тъй като в България по това време още не се изучава и не се преподава украински език и украинска литература, на Лидия Терзийска започва да преподава отначало руска литература.

През 1972 година заминава на стаж в Киев за първи път след дипломирането си. След като се консултира със своите преподаватели от студентските години, тя започва да работи върху проблематика от сферата на интересите й, а по-точно с изследване на българската тема в украинската литература, по-конкретно след Втората световна война. Изборът й е направен с оглед на това, че темата не е достатъчно разработена и изследвана или е съвсем слабо засегната в научните трудове, а има много материал. През 1980 година месец януари по време на защитата на дисертацията й в София рецензентите отбелязват, че това е първото изследване от подобен тип в българското литературознание и то ще даде тласък за бъдещи изследвания.

От 1992 до 1994 година по покана на Киевския университет “Т.Г.Шевченко” доц. Л. Терзийска заема академичната длъжност доцент в катедрата по славянски езици и преподава български език и литература.

През цялото време, докато работи в Софийския университет, доц. Л. Терзийска се опитва да приобщи всички желаещи да изучават украински език и литература, въпреки че се занимава със студенти факултативно или в кръжоци. Най-после успява да открие профил Украинска филология във Факултет по славянски филологии и да го направи отделна специалност. Това се случва през 1995 година и се осъществява мечтата на Л. Терзийска, за чиято реализация тя полага доста усилия. Днес вижда, че това, за което се е борила през всички години на работа в Софийския университет, се е реализирало и се е увенчало с успех.

През 2002 година е избрана за ръководител на катедрата по руска литература, тъй като през цялото време работи паралелно като преподавател по руска литература.

Доцент Л.А.Терзийска дълги години преподава руска класическа литература, а после и съвременна (съветска) и най-нова. От 1995 година тя чете лекции по исторически и културни реалии на Украйна, а от 1996 година – стара, нова и съвременна украинска литература.

Лидия Асенова Терзийска винаги активно участва в живота на факултета – оглавява профсъюзната организация на факултета, член е на различни съвети и специализирани комисии за дисертационни трудове и провеждане на конгреси по славистика, българистика и русистика. От 1992 година става инициатор на създаването на Българска асоциация на украинистите в България и до днес е неин президент. Преводач, член на Съюза на преводачите в България.

Тя е автор на голямо количество статии, студии, изследвания, рецензии, доклади, с които участва на конгреси по славистика, украинистика, русистика.

Семейна. По професия съпругът й е ветеринарен лекар, който работи като преподавател във Ветеринарния медицински институт в София. Имат двама сина, които са завършили Икономическия университет в България и сега работят в банки в страната. Растат тримата й внуци: Александър, Алекса и Асена.