Университетската украинистика в България

Корените на украинското присъствие в българския академичен живот водят началото си от края на ХІХ в. През лятото на 1889 г. в София пристига Михайло Петрович Драгоманов, поканен на поста професор в току-що основания Софийски университет. Предложен му е поста на ректор, който той отказва с аргумента, че първият ректор на българския университет трябва да бъде българин. Пръв ректор на Софийския университет става Александър Теодоров–Балан, възпитаник на университетите в Прага и Лайпциг, доктор на Парижкия университет (1884 г.). Така ученият със световна слава, с ценни научни постижения в областта на фолклористиката, историята, социологията, публицистиката Михайло Драгоманов започва да преподава история на Древния Изток. Лекциите, които чете на руски, се ползват с огромна популярност.

Престоят на Драгоманов в София предизвиква интерес сред българската интелигенция към украинската литература. Благодарение на него местната културна общност се запознава с дейността на Гр. Сковорода, М. Старицки, С. Воробкевич, Ив. Нечуй – Левицки, М. Костомаров, М. Павлик, Олена Пчилка, Н. Кобринска, Ив. Франко и други дейци на изкуството и литературата на Украйна.

Драгоманов пръв демонстрира и въвежда сравнително-историческия метод във филологическата наука. Този метод е възприет от първите му студенти, които впоследствие стават едни от основоположниците на българската хуманитаристика. Сред имената на многото ученици и последователи на Драгоманов се откроява името на Иван Шишманов, с когото се запознава още в Женева и който се жени за неговата дъщеря – Лидия. Иван Шишманов (1962 – 1928) остава в историята на българската култура като филолог, писател, преподавател, професор по обща и културна история и сравнителна литературна история. Той заема поста министър на просветата (1903 – 1907 г.) и е първият български пълномощен министър в Украинската народна република по времето на Павло Скоропадски (1918 – 1919). През 1914 година по повод 40-годишния юбилей от литературната дейност на Иван Франко Шишманов публикува неголямата по обем, но много съдържателна статия „Тарас Шевченко – неговото творчество и неговото влияние му върху българските писатели преди Освобождението”. Макар творчеството на Шевченко да е обект за изследване от българската критика дълго преди работата на Шишманов, тя е първото научно изследване на тази тема в българската наука, която свидетелства за дълбокото му познаване на историята и културата на Украйна.

За силата и дълбочината на влиянието на М. Драгоманов върху българската хуманитаристика свидетелстват думите на последователя и наследника на Иван Шешманов – Михаил Арнаудов. Известеният български фолклорист, историк на литературата, етнограф, академик Михаил Арнаудов (1878 – 1978) завършва славянска филология в Софийския университет, бил е професор по история на литературата в Софийския университет, ректор на Софийския университет, член на Украинската академия на науките, председател на БАН и др. През 1932 г. по повод освещаването на паметника на Драгоманов в София той пише: „Аз се смятам за ученик на Драгоманов двойно, макар че нито веднъж не съм имал щастието да го видя: първо, ... когато най-старателно изучавах неговите изследвания, ... които бяха искрено откровение за мене, ... а също и когато бях под благосклонната опека на Шишманов, усвоих нова техника на литературно-историческата работа, предадена му от Драгомнов”.

Важна и съществена крачка в изследването на украинската тематика в българското литературознание от началото на 60-те години на ХХ в. в Софийския университет прави Симеон Русакиев (1910 – 1991), ръководител на Катедрата по руска и съветска литература във факултета по славянски филологии (1967 – 1975), заместник-ректор на Софийския университет (1953 – 1958). Проф. Русакиев от 1948 преподава руска и съветска литература в Катедрата по руска и съветска литература, през 1964 г. публикува труда „Платон Воронко. Личност и творчество”, а през 1965 г. защитава докторска дисертация в НАН на Украйна на тема: „Тарас Шевченко и българската литература”. Като изследовател на руската и съветската литература, руско-българските и украинско-българските литературни взаимоотношения от различно време той укрепва положението на украинската проблематика в изследванията на българската русистика и допринася за разрастването на интереса към украинската литература. Това намира израз в избора на украински теми на дисертации.

През 1969 г. Лиляна Минкова защитава дисертация на тема: „Любен Каравелов и украинската литература”. През 1958 – 1960 г. тя е асистент по класическа руска литература в Софийския университет. От 1961 г. проф. Лиляна Минкова работи в Института за литература на БАН и днес тя е известен критик, преводач и учен, който разработва широк кръг въпроси из областта на украинската литература и украинско-българските литературни и културни взаимоотношения.

Други учени, чиито опит и научни интереси са свързани с украинската проблематика са проф. Велчо Велчев, русист, преподавател по руска литература през ХІХ в., проф. Николай Михайлович Дилевски и проф. Иван Леков – и двамата в областта на езикознанието.

Първият истински украинист в България е Лидия Терзийска. Доц. Лидия Терзийска завършва украинска филология в Киевския университет през 1963 г. с втора специалност „руски език и литература”. Същата година тя постъпва на работа в Катедрата по руска и съветска литература като стажант-асистент по руска литература. По-късно тя защитава дисертация на тема: „Българската тема в украинската литература”, преподава руска литература на ХІХ и ХХ в., чете курс по история на литературите на съветските народи.

От средата на 60-те години доц. Л. Терзийска води факултативен курс по украински език, посещаван не само от студенти-филолози, но и от студенти от историческия и геолого-географския факултет, от колеги преподаватели. Няколко пъти доц. Л. Терзийска с подкрепата на проф. С. Русакиев и други колеги са се опитвали да открият украинска филология в Софийския университет, което за съжаление не се е оказало възможно. Трябвало е да се уточни сътрудничеството между Софийския и Киевския университет във връзка с откриването на новата специалност.

Бележат успех чак през 1994 година, когато е открита украинска филология като втора специалност. Това става възможно преди всичко благодарение на усилията на доц. Терзийска, които намират благодатна почва в новите условия на университетска автономия и на променените политически обстоятелства. Една от възпитаничките на втората специалност е Антоанета Горинова, която е докторант в БАН от 2001 до 2008 година с тема на изследването „Идилия в украинската литература през XIX век“ и води упражнения по украинска литература в университета.

В периода от 1992 година до 1998 година в България пребивава проф. Иван Андрийович Стоянов, известният украински българист, който е пристигнал при нас да води занятия по украински език, отначало като факултатив, а после и като втора специалност. Първите крачки на украинистиката са свързани с имената на точно тези двама учени и ентусиасти и ние сме им благодарни за основаването на украинската филология като отделна специалност през 1996 година. Тогава са приети първите студенти и докторанти. Като докторант по украински език е приета възпитаничката на чешка филология Албена Стаменова, която през 2003 година защитава дисертация на тема: „Лексикални старобългаризми в съвременния украински език“.

В течение на първите четири години украинска филология приема студенти всяка година, а от 2000 година – през година. По това време за преподаването на украинистичните дисциплини са мобилизирани всички университетски и извънуниверситетски хора, които са в състояние да участват в развитието младата специалност. В преподаването на украински език взимат участие Таня Димитрова и Валентина Драгулева, украинки по произход, преподаватели по руски език с многогодишен опит. Украинска литература и странознание преподава и досега доц. Л. Терзийска. Теоретичен курс и историческа граматика на украинския език чете доц. Валентин Гешев, специалист по сравнително-историческа граматика на славянските езици, който благодарение на ентусиазма си, широкия кръг на интересите и необикновената ерудиция става и един от основателите на украинистиката. Курс по история на украинския книжовен език започва да чете Албена Стаменова. Щастливо събитие за нас става присъединяването на Райна Камберова, випускничка от първия курс украинисти, която веднага след дилпомирането си започва да преподава украински език и досега е една от основните фигури в университетската украинистика. През 2009 година тя защити дисертация на тема: “Лексеми със сетивна семантика в произведенията на украинските поети-символисти“.

Преподаването на украинистичните дисциплини отговаря на всички изисквания на университетската славистика. Украински език както на практическо така и на теоретично ниво се преподава по установени критерии, спрямо които се преподават всички други славистични дисциплини. Разширява се и се задълбочава обхватът на преподаваните дисциплини( стилистика и прагматика). Благодарение на усилията на всички преподаватели младата българска украинистика (най-новата специалност в специалността Славянски филологии) успешно се нарежда до по-големите си „сестри“ – бохемистиката, полонистиката, сърбо-хърватистиката и словакистиката. От преподавателите в специалността е създаден и първият учебник по украински език в България.

Освен българските преподаватели в Софийския университет преподават украински лектори, чиито опит като носители на езика и преподаватели ни е изключително необходим. Лектори досега са били – Валентина Червоножко (Киев, 1999), Остап Сливински (Лвов, 2003), Наталя Григораш (Лвов, 2006), Лилияна Куртова (Одеса, 2008), Олга Сорока (Лвов, 2009, 2010, 2011). Устройването на лекторите е свързано с много трудности и според нас в това отношение е необходима сериозна административна помощ на най-високо ниво.

Софийският университет поддържа връзки с няколко украински висши учебни заведения – Киевския национален университет „Тарас Шевченко“, Педагогичния университет „М. Драгоманов“, Лвовския национален университет „Иван Франко“. Нашите студенти имат стажове в Украйна, които им помагат да усвоят по-добре езика и да се запознаят с преподаването на славистичните дисциплини в Украйна. От своя страна ние също приемаме украински студени-българисти, които пристигат при нас на стаж.

Развива се сътрудничеството ни с Посолството на Украйна в Република България и Фондацията „Мати Украина“.

Досега в украинска филология за били обучавани около 50 студенти, 23 от тях са защитили дипломни работи и са завършили курса на обучение.