Calendar
-
12Jan
Issue No.6/2016 of online Almanac "Bulgarian Ukrainian Studies" You can find the onlice almanac in "Publications" in our website
-
20May
“STEP TO UKRAINE” VII INTERNATIONAL SUMMER SCHOOL OF UKRAINIAN STUDIES IN LVIV at the International Institute of Education, Culture and Relations with Diaspora of Lviv Polytechnic national University (MIOK) 19 July – 2 August 2015
-
19Aug
Ukrainian Language & Culture School Two-week intensive course on Ukrainian Language and Culture “UKRAINIAN AUTUMN IN LVIV 2014”
-
3Jun
Yuri Andrukhovych is coming to Bulgaria! The Ukrainian prose writer, poet, essayist, and translator Yuri Andrukhovych is coming to Bulgaria for 8th (Fourth international) Festival of poetry “Sofia:Poetiki”.
-
1Jun
„Bulgarska ukrainistika“ (Ukrainian Studies in Bulgaria) Deadline manuscripts
Доктор, доцент ТЕРЗИЙСКА
Лидия Асенова
Випускничка на филологическия факултет
(1963)
Родена е в гр. Самоков (България) в работническо семейство. Баща й е дърводелец, а майка й работи в тютюнева фабрика. През 1944 година по време на войната баща й загива в антифашистката борба. Майка й отглежда сама единственото останало живо дете, защото другите три, които се раждат преди нея – умират. След като завършва училище със златен медал, Л. Терзийска решава да учи в Киев, в Киевския университет, специалност украинска филология. По време на обучението й тя проявява интерес към всичко, защото то е ново, непознато, незнайно – нова страна, нов град, нов народ, нова култура, нови хора. И досега е благодарна на преподавателите от университета професорите А.Ищук, Н.Тоцка, В.Кудин, Г.Сидоренко, П.Кононенко и на още много други, а също така на научния сътрудник от Института за литература проф.Г.Вервес, ст.н. сътрудник О.Шпильова, проф.П.Федченко и на други за знанията, които й помагат за формирането й като специалист.
Веднага след завършването университета Л. Терзийска се завръща в родината си, където започва работа в Софийския университет. Тъй като в България по това време още не се изучава и не се преподава украински език и украинска литература, на Лидия Терзийска започва да преподава отначало руска литература.
През 1972 година заминава на стаж в Киев за първи път след дипломирането си. След като се консултира със своите преподаватели от студентските години, тя започва да работи върху проблематика от сферата на интересите й, а по-точно с изследване на българската тема в украинската литература, по-конкретно след Втората световна война. Изборът й е направен с оглед на това, че темата не е достатъчно разработена и изследвана или е съвсем слабо засегната в научните трудове, а има много материал. През 1980 година месец януари по време на защитата на дисертацията й в София рецензентите отбелязват, че това е първото изследване от подобен тип в българското литературознание и то ще даде тласък за бъдещи изследвания.
От 1992 до 1994 година по покана на Киевския университет “Т.Г.Шевченко” доц. Л. Терзийска заема академичната длъжност доцент в катедрата по славянски езици и преподава български език и литература.
През цялото време, докато работи в Софийския университет, доц. Л. Терзийска се опитва да приобщи всички желаещи да изучават украински език и литература, въпреки че се занимава със студенти факултативно или в кръжоци. Най-после успява да открие профил Украинска филология във Факултет по славянски филологии и да го направи отделна специалност. Това се случва през 1995 година и се осъществява мечтата на Л. Терзийска, за чиято реализация тя полага доста усилия. Днес вижда, че това, за което се е борила през всички години на работа в Софийския университет, се е реализирало и се е увенчало с успех.
През 2002 година е избрана за ръководител на катедрата по руска литература, тъй като през цялото време работи паралелно като преподавател по руска литература.
Доцент Л.А.Терзийска дълги години преподава руска класическа литература, а после и съвременна (съветска) и най-нова. От 1995 година тя чете лекции по исторически и културни реалии на Украйна, а от 1996 година – стара, нова и съвременна украинска литература.
Лидия Асенова Терзийска винаги активно участва в живота на факултета – оглавява профсъюзната организация на факултета, член е на различни съвети и специализирани комисии за дисертационни трудове и провеждане на конгреси по славистика, българистика и русистика. От 1992 година става инициатор на създаването на Българска асоциация на украинистите в България и до днес е неин президент. Преводач, член на Съюза на преводачите в България.
Тя е автор на голямо количество статии, студии, изследвания, рецензии, доклади, с които участва на конгреси по славистика, украинистика, русистика.
Семейна. По професия съпругът й е ветеринарен лекар, който работи като преподавател във Ветеринарния медицински институт в София. Имат двама сина, които са завършили Икономическия университет в България и сега работят в банки в страната. Растат тримата й внуци: Александър, Алекса и Асена.