Календар

Научен симпозиум с международно участие на тема: „България и Украйна – култура на преломите ( XIX –

Време на събитието: 08.05.2019

Институт за литература при БАН
СУ „Св. Климент Охридски“
Столична библиотека
Под почетното председателство на Посолството на Украйна в Република България

П О К А Н А

За научен симпозиум с международно участие на тема:
„България и Украйна – култура на преломите ( XIX – XXI век )»
(8 – 11 май 2019 г., София
Столична библиотека (Американски център)

Провеждането на научния симпозиум с международно участие на тема: „България и Украйна – култура на преломите (XIX-XXI век)“ е финансирано от Фонд „Научни изследвания“ към Министерство на образованието на Република България като научно събитие по проект „България и Украйна – култура на преломите (XIX-XXI век)“ към Фонд „Научни изследвания” МОН, договор № ДН 10/4 от 15.12. 2016.

Научният симпозиум е част от втория етап на работата по проекта и предвижда няколко научни събития по темата:

  • Представяне на концепцията на научния проект, работата по него и разговор по изкуството на превода в «Къщата за литература и превод», София на 8.05.2019 г.
  • Откриване и провеждане на симпозиума в Столичната библиотека (Американски център) на 9-10.05.2019 г.
  • Представяне на антологиите на българския и на украинския поетически авангард в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, дискусия и театрален спектакъл „Поезията на авангардите“ с участието на студенти по актьорско майсторство към ПУ „Паисий Хилендарски“ на 11.05.2019 г.

Научният симпозиум предлага следните тематични полета на работа:

  • Възраждане – първи години на новата българска и украинска литература (излизане от нормативното и вървене към индивидуалното);
    Трудно е да бъдат сравнявани късните Възраждания на различни национални култури, но все пак в панела „ Възраждане“ ще се търсят сходни типологии – границата на преминаване от един свързан преди всичко с църковната практика език към литература, създавана на жив, търсещ своята нормативност език. Една от хипотезите за общност на процесите в украинската и българска литература е в това, че през този късен възрожденски период се създават жанрови образци, литературата желае да докаже възможностите на нормативизиращия се и развиващ се език , именно чрез постиженията в разплъстяващата се жанрова система.
  • Краевековие XIX – XX в. ( културна емиграция, периодика,украински емигранти в българските списания и български в украинската периодика);
    Краевековието на междата на XIX и XX в. е силно време в стремежите на българската и на украинската интелигенция към еманципация от утилитарно-политическото, към стремеж за предлагане и налагане на “своя дневен ред „ за цялото обществото. Това е великото време на персоналистическите осъществявания в литературата, публицистиката, изкуствата, време на създаване на писателските публични личности. Големият пример в българската литература е битието на кръга Мисъл, но и на редица други , обособили се в публичността, фигури.
  • Литературата на късните модернизми и авангарди в българската и в украинската литература, изкуство и култура.
    20-те и 30-те години на ХХ в. са епоха на големи преломи във всички европейски култури. Това са годините на учестеното редуване на късните модернизми – след символизма, от експресионизма натам. В това отношение украинската литература има ясно обособен поетически авангард, добил литературноисторическо име още в епохата си. В българската литература това не се случва така отчетливо. Тук по-скоро можем да говорим за авангардистични тенденции, които едва сега осмисляме и в литературноисторически план. Но при всички случаи тази епоха действително е преломна и следите от авангардистичния радикализъм се усещат и в следващото десетилетия.
  • Алтернативната литература срещу соцреалистичните норми и догми в българската и в украинска култура;
    И за българите, и за украинците литературата се оказва това поле на политически противопоставяния, които бележат особено 60-те, 70-те и 80-те години на ХХ век. Алтернативното осъществяване в литературата се възприема от блюстителите на соц.режима като покушение към основополагащи норми не само на соц. реализма, но и на самото живеене в духа на комунистическата идеология и практика. Естествено и в рамките на самата соцреалистическа литература също се откриват високи художествени постижения – дори и когато литературните текстове са поразени от нормативност и идеологическа фразеология.
  • Постмодерните преломи в българската и украинска литература, език, изкуство и култура.
    Наред с всички други драми след падането на комунистическата система, след рухването на Берлинската стена, след разпадането на социалистическия лагер, полето на литературата бе разтърсено от мощния прелом, осъществяван повсеместно от постмодерното литературно и философско мислене. И украинската, и българската литература имат в това отношение своите високи образци. Писатели като Юрий Андрухович и Георги Господинов вече се мислят като нови класици, но те съвсем не са единични фигури и в поезията, и в белетристиката, и в есеистиката, и в документалистиката. Постмодерното се разгърна и наложи дори и при по –традиционни автори - като форми на съграждане на художествения .текст с използване на пастиша, колажа, пародията, с обговаряне на реални персонажи от публистичността, с мистификационно разиграване на фигури от миналото – чрез въвличането им в необичайни съвременни ситуации и прочие, и прочие. Вероятно и в украинската литература пристъпът на постмодерното в някаква степен вече е овладян от по-класическите форми на писане ( така, както преди това се бе случило и при късните модернизми с туширането на авангардисткото). Но може би точно сега е времето постмодерните преломи да бъдат осмислени литературноисторически.

Цели на научния симпозиум: в рамките на един доминиращ компаративистичен подход да бъдат четени и интерпретирани различни ключови събития и преломни процеси в развитието на българската и украинската литература, език и култура, които като малки и периферни литератури в Европа имат сходни пътища на развитие и утвърждаване. Важно е да се откроят „ общите спирки“ във вековния диалог между двете култури, сходните естетически посоки, стилове и процеси, които протичат в тях и завихрят различни по интензивност и значимост пресичания и разминавания. Идеята на научния симпозиум е да предложи литературноисторическа и лингвистична интерпретация на най-важните периоди (взаимодействието между двете литератури през Възраждането, световните войни, емиграционните вълни и в двете страни, модернизма, постмодернизма и съвременната литература), както и анализ и преосмисляне на най-острите и дискутирани въпроси от историята на българската и украинска култура, литературни контакти и взаимоотношения от гледна точка на съвременния мултикултурален диалог. С оглед на това съществена цел на научния симпозиум е да се покаже как националните различия създават хибридни пространства, в които културните процеси и идентичности в двете страни запазват своята национална специфика.

Работни езици: български, украински;

Възможност за презентации

Заявка за участие и резюме в рамките на 900 знака на съответния език и на английски език – до 10.04. 2019 г. за отпечатването им в брошура, която ще бъде раздадена на участниците в симпозиума.

Отговор от организаторите за приемане на заявката и потвърждаване на участието в симпозиума – до 20.04.2019 г.

За отпечатване – текстовете да бъдат представени до 30.06.2019г.

Контакти за изпращане на материалите:

Мариета Иванова-Гиргинова
mgirginova@gmail.com
Мария Йоанна Василева
maria.yoanna.vasileva@gmail.com
Лилия Желева
lilia.zheleva@gmail.com

Организационен комитет:

  • Мариета Иванова-Гиргинова
  • Елка Трайкова
  • Михаил Неделчев
  • Райна Камберова
  • Владимир Колев
  • Мария –Йоанна Василева
  • Лилия Желева